Счетоводство, контрол и финанси 2004

Депутатите приеха на второ четене законопроекта за изменение и допълнение на Търговския закон. Без изказвания в пленарна зала народните представители приеха общ проект, изготвен въз основа на приетите на първо четене законопроекти с вносители: Янаки Стоилов, Любен Корнезов и Евгений Желев; Емил Радев, Красимир Ципов и Фани Христова; Министерски съвет.
Според приетите промени страните по търговска сделка могат да договорят срок за изпълнение на парично задължение не повече от 60 дни. По изключение може да бъде договорен и по-дълъг срок, когато това се налага от естеството на стоката или услугата или по друга важна причина, ако това не представлява явна злоупотреба с интереса на кредитора и не накърнява добрите нрави.
„Когато длъжникът е публичен възложител, страните могат да договорят срок за изпълнение на парично задължение не повече от 30 дни. По изключение може да бъде договорен и по-дълъг срок, но не повече от 60 дни, когато това се налага от естеството на стоката или услугата или по друга важна причина, ако това не представлява явна злоупотреба с интереса на кредитора и не накърнява добрите нрави. Ако не е уговорен срок за плащане, паричното задължение трябва да бъде изпълнено в 14-дневен срок от получаване на фактура или на друга покана за плащане. Когато денят на получаване на фактурата или поканата за плащане не може да се установи или когато фактурата или поканата са получени преди получаване на стоката или услугата, срокът започва да тече от деня, следващ деня на получаване на стоката или услугата, независимо че фактурата или поканата за плащане са отпреди това”, реши парламентът.
„Когато договорът или закон предвижда преглеждане или приемане на стоката или услугата, срокът започва да тече от приемането или от приключването на преглеждането, ако фактурата или поканата за плащане са получени преди това. Срокът за преглеждане или приемане е 14 дни от получаване на стоката или услугата. По изключение може да бъде договорен по-дълъг срок за преглеждане или приемане, когато това се налага от естеството на стоката или услугата или по друга важна причина. Разпоредбите не се прилагат за менителничните задължения, задълженията в открито производство по несъстоятелност и обезщетенията за вреди, включително и застрахователни обезщетения”, приеха депутатите.